Members
Stats
  • Total Posts: 704
  • Total Topics: 703
  • Online Today: 78
  • Online Ever: 102
  • (October 02, 2019, 12:32:40 AM)
Users Online
Users: 0
Guests: 2
Total: 2

Author Topic: Диференцираното торене и опръскване на културите са пътят към повишаване на печа  (Read 22 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline Dimitar

  • Owner
  • Hero Member
  • *****
  • Posts: 701
  • Рейтинг: +0/-0
  • Gender: Male
  • Място: София

В този сегмент производителите на селскостопанска техника предлагат уникални решения. А разликата в добивите, дори и в рамките на едно и също поле, може да достига 200-300%

Ася Василева

Причините могат да бъдат различни –участъци с ниска или висока кълняемост на културите, активността им на развитие, презимуването, въздействието на вредители или болести върху една и съща култура. При това разликата в добивите може да достига до 200-300%.

Върху тази пъстра картина пряко и косвено въздействие оказват множество фактори – условията на напояване, релефът, физическите или химичните свойства на почвата. И съответно отзивчивостта на културите на внасяните с торовете хранителни вещества на полето е неравномерна. А подходът с единна норма на торене само засилва тази неравномерност, водейки до преразход на вещества на едни участъци и дефицит в храненето на други.

Торенето с променлива норма позволява да се вземат предвид неравномерността в плодородието на почвите, както и останалите условия с цел точно дозиране на торовете на всеки отделен участък на полето. Подобна е ситуацията и със средствата за растителна защита. Много стопанства работят с фунгициди и хербициди с широк спектър на действие по цялата площ с еднаква норма на внасяне. Съответно ефективността на прилагането на препаратите за растителна защита в този случай също силно се различава в зависимост от множество фактори.



Повечето европейски фермери вече са се отказали от торенето и пръскането с еднаква норма на внасяне и използват променливите норми, изхождайки от потребностите от конкретното вещество на всеки конкретен участък на полето. На първо място, това е продиктувано от икономически съображения. Анализът на средната себестойност на продукцията на европейските земеделски производители показва, че над две трети от разходите отиват за закупуването на торове и препарати за растителна защита. Оптимизирането на тези разходи и същевременното увеличаване на добивите позволяват да се изплатят инвестициите за закупуването на специална техника за торене и пръскане с променливи норми, както и за провеждането на базови тестове.


Специалистите казват, че диференцираното внасяне на минерални торове и препарати за растителна защита невинаги е само икономия и намаляване на разходите за тези ресурси. Същността на диференцирането е оптимално и максимално ефективно внасяне на торове и СРЗ на конкретните площи, в зависимост от плодородността на почвите, потенциала на добивите и други фактори. Съответно, резултат от прилагането на тази технология става увеличаването на добивите. Но все пак закупуването на техника, която да е в състояние да работи с променливи норми на внасяне, не е евтино. Специалистите обаче са изчислили, че размерът на печалбата от внедряването на такива машини в стопанството е от 15 до 30%.

Диференцираното торене и пръскане позволяват оптимално и максимално ефективно да се разпределят торовете и препаратите за растителна защита по конкретните площи.



Все повече агрономи вече разбират, че солидният резерв за повишаване на добивите от културите се крие в управлението на храненето на растенията вътре в полето и в прицелния подход към растителната защита. В България технологията все още не се прилага така масово, както е по света. Интерес към нея проявяват основно големите земеделци, които са заинтересувани от оптимизирането на разходите и технологизация на производствените процеси с използването на най-новите технологии. Именно те имат достатъчно финансови средства за внедряването на тези технологии. Проблемът при тях е, че често с тази техника работи наемен персонал, а резултатите в такъв случай невинаги са оптимални. Ефективността от внедряването на цифровите технологии в големите агрокомпании често е по-ниска отколкото в стопанствата, където собственикът сам работи на полето.

Оффлайн и онлайн

Като цяло технологията на диференцираното внасяне може да се раздели на два конкуриращи си похода – оффлайн и онлайн.

В първия случай нормите на внасяне за всеки отделен участък на полето се определят предварително, и техниката работи по вече въведена програма с всички изчисления. Именно този подход предполага всестранна аналитика и съставянето на работни карти.

Онлайн подходът е основан на пресмятането и коригирането на необходимото количество торове директно по време на работа на машината, тоест при провеждането на операцията на полето. Този метод предполага използването на датчици-спектометри (N-сенсор, GreenSeeker, CropSpec), които се монтират на движещия се трактор.

Сензорът излъчва светлина на две дължини на вълните и измерва отражението й от повърхността на растенията. Въз основа на получените данни се изчисляват стандартизирани индекси в различието на растителната покривка, сред които най-известен е вегетационният индекс NDVI.

По този начин пръскачката или торовнасящата машина се ориентират за необходимата дозировка според данните, постъпващи в реално време. По време на движение се определят отклоненията в интензитета на оцветяването на листата (N-сензор) или се оценява пространственото вариране на състоянието на посевите по индекса NDVI (GreenSeeker), и в съответствие с получените данни се регулира дозата на внасяните торове и средства за растителна защита.

В реално време

Основният плюс на регулирането на внасянето в онлайн режим (с оглед на данните от азотните датчици) е липсата на необходимост да се изготвят предварително работни карти. Поради това тази технология може да се стори по-привлекателна за внедряване. Но специалистите съветват да се внимава с подхранването на културите само въз основа на данните за биомасата.



Такъв анализ не притежава множество уточняващи фактори, които трябва да се вземат предвид. Така например рано напролет, по време на първото азотно подхранване (фаза на братенето), почвата е все още влажна и условията за развитието на растенията са оптимални. А това означава, че показателят на биомасата сам по себе си нищо няма да покаже. Без данни за релефа и особеностите на конкретния участък и „нахранвайки“ с повишена доза азот бедните участъци на полето с нисък потенциал, потребителите на тези устройства вместо да донесат полза, могат да навредят на растенията. Повишената доза азот стимулира братенето и увеличаването на вегетативната маса, а по-късно, когато влязат в сила лимитиращите фактори, картината се променя. И при растенията, разположени на склонове, на песъчливи почви или други проблемни участъци, изкуствено увеличената вегетативна маса ще засили дефицита на влага и ще доведе до намаляване на добивите. Не се препоръчва първото и второто азотно подхранване да се провеждат, опирайки се на данните от показателите на NDVI. И не е важно как са получени те – от спътникови снимки или от датчици.

Необходимо е да се вземе под внимание съвкупността от ландшафтните данни в комплекса, което ще позволи да се открие причината за намаляването на биомасата и вече въз основа на точните знания за потенциала на конкретните участъци се провежда диференцираното торене. Експериментално е доказано, че загубите при онлайн торене, основано на данни от азотни сензори и NDVI снимки, без да се вземат предвид особеностите на релефа и агрофизическите характеристики на почвата струват над 28 лв. на хектар. В същите условия работата по карти на добивите е позволила да се получи печалба от 28 до 108 лева на хектар.

Резултатите от променливото торене въз основа на данните за интензивността в оцветяването на листната маса или за биомасата (NDVI), получени в режим на реално време, са по-точни в по-късните срокове на подхранването, а през пролетта този начин на работа може да донесе повече вреда, отколкото полза.

Карти на полето

Съставянето на електронни карти на границите на полето е първият и най-важен етап от реализирането на офлайн технологиите. За тяхното създаване се използват обработени с помощта на специални програми спътникови данни, както и снимки, получени с помощта на дрони. Възможно е и използването на специално оборудване за измерване на площи чрез преминаване по техните граници. В картите са важни преди всичко точността и правилното номериране на полетата.



По-сериозният подход към технологията на променливото внасяне предполага използването на карти на добивите, които се записват от бордовите компютри на комбайните с функция на картографиране. Освен това се прави агрохимично изследване на полята въз основа на проби от всеки квадрат (мрежи на елементарни участъци). Правят се карти на релефа, уплътняването, както и видоизмененията на биомасата според показателя NDVI (спектърно зониране на площите NDVI).

Въз основа на всички тези данни се прави налагане и извеждане на основната електронна карта за променливо торене и пръскане, която след това се вкарва в компютъра на машината. Технически работният процес не е проблем и тук машините просто изпълняват заложения от компютъра алгоритъм на работа. Проблемите са в началото – на етапа на обследването и съставянето на работните карти.

В комплекс

Една от системните грешки в аналитичния етап от работата по тази технология е подготовката на работните карти изключително въз основа на резултатите от химическия анализ на почвите. И въпреки че това изглежда логично – да се внасят например фосфорно-калиеви торове въз основа на знанието колко фосфор и калий се съдържа на конкретен участък и да се допълва недостигът на тези вещества. Но на практика по-важно е да се разбира отзивчивостта на културата към торовете, която зависи от потенциала на участъка, съвкупността от всички агрофизични и агрохимични свойства: релеф, растителна покривка, уплътняване, киселинност и т.н. В зависимост от съчетаването на тези фактори се проявяват различни реакции на растенията към внасяните вещества.

За определянето на коефициента на полезното действие на торовете, тоест с каква ефективност те ще се използват от културите, е важен комплекс от фактори, включващи познаването на продуктивността на растенията на различните етапи от тяхното развитие, идентифицирането на зоните с повишена или понижена продуктивност и анализ на ландшафтните условия, както и причините, с които тези зони са свързани.

Често първите причини за еднаквите през годините добиви са релефът и свойствата на породите, образуващи почвата. В тези случаи е безполезно да се събират данни от химически анализи и да се внасят торовете по баланса на химическите вещества. Не си струва да се губят сили и време за това. Един от разпространените методи за събиране на информация за променливото внасяне е разделянето на полето на равни участъци, от всеки от които се вземат по една или няколко почвени проби. Това се прави в произволно място от всеки участък на тази мрежа, а показателите на химичните елементи в почвата се осредняват. А това вече съвсем не е точно земеделие. Този метод наистина е по-лесен, но и по-скъп. При това за ефективното постигане на плодородие с променливо внасяне е необходимо да се проведе всестранно обследване посредством продуктивните зони, да се използват многогодишни данни за добивите.

Да се установят зоните с висока и ниска добивност, тоест да се определят участъците с различен потенциал на продуктивността, помагат спътниковите снимки на биомасата, както и данните за картирането на добивите от зърноприбиращите комбайни. Използването на този метод позволява да се вземат почвени проби не от произволни места, а от проблемните и високопроизводителните участъци. И да се анализират.
 
Торовнасяща техника

За променливото торене са необходими специални торовнасящи машини. Но първата крачка по пътя към прецизното земеделие е оборудването на трактора или самоходната пръскачка със система за паралелно управление и активиране на системите за автоматично управление. За целта е необходимо да се работи със сигнал с повишена точност. При оффлайн процеса работната карта се вкарва в бордовия компютър на трактора или пръскачката, и когато машината се движи по полето, компютърът с помощта на GPS навигатора определя местонахождението си и го съпоставя с данните от работната карта. И в съответствие с данните от картата подава сигнал за промяна на положението на дозиращите лопатки на торовнасящата машина.

Такива торачки могат да внасят торове независимо отляво и отдясно и с различна норма, при това – на различна работна ширина. В случай на работа онлайн, контролерът на трактора следи и регулира ширината на отварянето, съответно нормата на торене, в съответствие с цвета на азотния датчик.


Такива торачки има достатъчно и на българския пазар, окомплектовани с електронна система за управление. Това са например торачките Amazone ZA-TS ZG-TS, Z-AM или KUHN AXIS , Kverneland Exacta TL GEOSPREAD и др.

Пръскачки

За диференцирано внасяне на средства за растителна защита се използват както самоходни, така и прикачни (при наличиена ISOBUS-терминал) пръскачки.

Полета с равномерно разпределение на биомасата почти не съществуват и на всяка единица площ има участъци, където нормата на внасяне на препаратите за растителна защита може съществено да се различава. А това означава, че пръскачката в съответствие с работната карта или показанията на онлайн датчиците трябва да увеличава или намалява нормата на пръскане по време на движение. И ако в торачките увеличаването или намаляването на нормата е правопропорционално на ширината на отварянето, то при пръскачките всичко е доста по-сложно.

Промяната на нормата на пръскане при пръскачките става преди всичко чрез повишаване или намаляване на налягането в системата. Но проблемът е в това, че дюзите с определен диаметър работят ефективно само в ограничен диапазон на налягането. А увеличаването на налягането (понякога съществено, ако нормата се е увеличила) води до промяна в размера на капките, тъй като диаметърът на дюзата е постоянен, което оказва пряко влияние върху качеството на обработката. Увеличават се отнасянето на препарата, изпаряването и т.н.

Решението може да бъде система за автоматично превключване на дюзите при промяна на налягането в системата. За работа с променлива норма на опръскване на пръскачката се поставя система за автоматично пренасочване на потока между дюзите (поставени по няколко броя в едно гнездо) в зависимост от налягането.

Например, системата AmaSelect позволява извън диапазона на оптималното налягане автоматично да се превключи работата към по-малки или по-големи дюзи, както и да се включат няколко дюзи едновременно. Това позволява да се променя нормата на внасянето на средствата за растителна защита до 300% за няколко секунди и без загуби.

Съществуват и други интересни решения за диференцирано внасяне на средствата за растителна защита, например флуорисцентни датчици (AmaSpot, WeedSeeker, WeedIT), които разпознават пигмента на хлорофира. С други думи, те реагират на зелено. Такива системи позволяват да се разпределят средствата за растителна защита с максимална ефективност при едновременно намаляване на работната норма. А именно – помагат да се избегне обработката на цялата повърхност на полето с хербициди и те да се внесат само там, където има плевели или самосевка.

Принципът на работа на такива системи е подобен – специални светодиоди сканират повърхността в червения и инфрачервения диапазон, отразената светлина се фиксира от детектора на сензора. Веднага след като плевелът е идентифициран, сработва опръскването с хербицид. При това само тогава, когато растението се окаже под дюзата. Точковото впръскване на препарата прави възможна ефективната работа на системата дори и при силен вятър.

На участъци, където плевелите се срещат периодично, по този начин се спестяват до 80 на сто от активното вещество. Точковото опръскване е възможно с точност до сантиметър и при високи работни скорости до 20 км/ч. Освен икономически ефект, по този начин се постига и много по-екологичносъобразна работа, тъй като се намалява натоварването на околната среда с химически препарати.

Грешки в началото

Една от разпространените трудности, с която земеделците се сблъскват при работа в оффлайн режим, е систематичния конфликт между телекомуникационните устройства на различните производители, които се използват при подготовката на работните карти за техниката. Различните производители използват за своите монитори различни разширения на файловете и различно програмно осигуряване. Например, при Kverneland това са карти с разширение XML, при други производители те са други.

По същество, в това няма нищо страшно – за решаването на проблема земеделецът трябва да разполага с конвертор или да работи с файлове с отворени формати, които могат да се теглят свободно за техниката на всеки производител. Но преди да се закупи някаква машина, трябва да се знае в какви формати работи тя и какви разширения чете, за да се избегнат излишни проблеми.

И ако стопанството възнамерява да работи с най-новите програми и обновявания, е желателно да закупи монитори и контролери последно поколение, тъй като програмите стават все по-големи и обемни, което води до замръзване на мониторите по време на работа.

Преди да започне работата с пръскачките, трябва да се отдели време на изглаждането на работата на калибрирането на дозиращия механизъм на резервоара, точността на дозирането и равномерността на разпръскването. Но опитът от продажбите на компаниите показва, че на стотици продадени пръскачки се падат 1-2 продажби на мобилни стендове, предназначени да проверяват нормата на разпръскването по цялата работна ширина. В съответствие с настройките, калибрирането трябва да се прави всяка пролет преди начало на работата, тъй като едно и също вещество притежава различни балистични и физически свойства при разпръскването. Но тези настройки в повечето случаи се пренебрегват, и като резултат се получава неравномерно напречно внасяне на торовете, полегналост на културите и недохранването им с азот.

Недостиг на знания

От гледна точка на инструментите за събиране на информация, трудностите вече са по-малко. Например, възможностите за оценката на състоянието на полето въз основа на показателите NDVI от спътниковите снимки станаха по-достъпни и евтини. Работата с дронове също стана по-лесна и по-евтина. Но остава друг проблем – недостигът на знания.

По-голямата част от факторите, оказващи влияние върху състоянието на растенията и почвените характеристики, са строго зонирани и трябва да се познават от местните агрономски служби. Знанията на редовите агрономи не са достатъчни. Оттук произтичат трудностите с правилните изводи и поставянето на правилни диагнози, въпреки огромното количество постъпващи данни. Решението може да бъде привличането на консултанти, но и такива специалисти все още няма достатъчно. Освен това персоналът на компанията, в която се внедрява променливото торене, трябва да премине специално обучение.

Специалистите са убедени, че в стопанствата, където е решено да се внедрява прецизно земеделие, е необходимо създаването на специален отдел, специалистите в който да се занимават с мониторинга на посевите, химическия анализ на почвите, съставянето и контролирането на работните карти, както и вкарването на тези карти в компютрите на машините. Само комплексният подход дава реални резултати при прилагането на системите на точното земеделие.

Точното земеделие трябва да се внедрява от хора, които разбират не само от агрономия, но и от компютърни програми и калибриране на машини. Някаква симбиоза от агроном и инженер.

Code: [Select]
https://fermera.bg/агроновини/агротехника/item/27622-diferentziranoto-torene-i-opraskvane-na-kulturite-sa-patyat-kam-povishavane-na-pechalbite
„Прогресът е пътят от примитивното през сложното към простото.“